В миналото всекидневните нужди обославят развитието на
кошничарството по нашите земи. Поради което този занаят е широко познат
на българското население.
Основните кошничарски изделия са свързани
със селското стопанство. Затова във всяко българско семейство до средата
на ХХ век е имало няколко такива плетени съдове.
Основните
кошничарски изделия са плетените кошове за плява, брашно, грозде и
въглища. Те са използвани в ежедневната селско стопанска работа. Тези
кошове са с правилна цилиндрична форма и имат почти плоско дъно.
Кошовете се плетат саморъчно от стопанина на дома или от пастирите.
Кошничара предварително забива пръчките в земята в линия. По този начин
той определя околовръстната формата на коша.
Забитите пръчки се изплитат напреки с други до желаната височина, след което се прегъват и образуват дъното.
Освен
тези плетени съдове има и такива, които се използват в домашния бит.
Такива са различните видове кошници и панери. Тяхното разнообразие се
дължи предимно на формите и размерите на основните обръчи в
конструкцията им.
Навсякъде в българските земи се произвежда
полусферичните кошници. Освен полусферичните българите познават и
ползват кръгли кошници с плоско дъно и полукръгла дъговидна дръжка през
отвора.
В българските земи предимно Пириниския, Родопския край и
западното Средногорие е позната и така наречената четвъртита кошница.
Нейното предназначение е за носене на гръб.
Занаятчиите кошничари при
производството на кошове и кошници използват дялани и цепени дъсчици.
Единственият инструмент, който използват за тази цел е тъй наречената
косица и съответно „магаре“.
За разлика от занаятчиите кошничари
обикновените хора при плетенето на кошници и кошове използват увивните
стъбла на растението повет или както е известно с латинското си име
Clematis vitalba.
До
преди 15-20 години този занаят се практикуваше от циганското малцинство
в България. Но вече и те не го практикуват за най-голямо съжаление.
Информация: Български Национален форум
